Професионална гимназия "Проф.д-р Асен Златаров" - град Видин
 
Сара - есе
ДА НЕ СЕ БОИМ ОТ РАЗЛИЧИЯТА - ОБЩУВАНЕ И ТОЛЕРАНТНОСТ

Ако се различавам от тебе, това не само не те ощетява, но те и обогатява!
/Екзюпери/

Човекът е социално същество. Само в обществото той може да оцелее и да се развива. В него се учи са възприема и разбира света.
Как различните хора правят едно цяло? В това е големият въпрос - човекът със своята индивидуалност, със своя свят -и другите- толкова различни и толкова близки.
Вековният житейски опит доказва, че различията между хората не им пречат да живеят заедно, защото няма нищо по-ценно от връзката на човека с човека. В това е голямата загадка на човешкото общуване - въпреки индивидуалностите, да се намери път към общото, към това, което ни свързва. А то е много повече от това, което ни разделя.
В процеса на съвместния живот хората са се научили да преодоляват различията, те са си изградили система от норми, които им позволяват да вървят напред.
На първо място сред тези норми стои толерантността, която събира в себе си уважението, приемането и разбирането на многообразието от култури, религиозни прояви на човешката индивидуалност. Толерантността е необходимата хармония в това многообразие. Съвременният човек все повече преодолява предразсъдъците си по отношение на различията и търси мост към другите и в личностен, и в обществен план. Защото той осъзнава, че колкото и да е ценна човешката индивидуалност, в глобализиращия се свят, личността не може да съществува пълноценно без другите.
Монтен разглежда толерантността от позициите на хуманизма, като базираща се на универсалното, и подчертава: „... подчинявам националната връзка на универсалната и общочовешката. Различието между отделните народи предизвиква у мен само удоволствие от разнообразието".
Хуманистичното проявление на толерантността към различните от теб, изисква безусловно признаване на чуждостта и отказ от нейното асимилиране. Много е важно да разбираме Другия - неговото поведение, неговите обичаи, начина му на живот. Разбирайки Другия, различния, ти ще го приемеш без резерви и предрасъдъци. Необходимостта от търпимост на различията е особено актуално днес, когато се поставя въпросът за „общество с културен и религиозен плурализъм във всички страни на Западна, Централна и Източна Европа. Особено след 80-те години на XX век в европейските общества все повече се налагат етичните принципи на един обновен хуманизъм, противопоставящ се на отхвърлянето, агресията и расизма. На тяхно място се утвърждават нови правила на съжителство, основани върху уважението на многообразието, отварянето към другите чрез толерантност и солидарност.
В моето училище учат и роми. Идвайки в нашето училище те попадат в атмосфера на добронамереност и сърдечност, без междуличностни конфликти и враждебност. Благодарение на нашите учители, които ни учат да ценим преди всичко човека у другия ние всички, заедно - българи и роми се учим, участваме в извънкласни дейности на основата на приятелски взаимоотношения и разбирателство. Прекарвайки много време заедно, не сме „ние и те" , а съученици, приятели - едно голямо и задружно семейство. Обединяват ни общите интереси, изпитанията, трудностите, които преодоляваме, хубавите мигове, които преживяваме...
В многообразието на човешкото битие хората принадлежат към различни общности, играят различни роли и без да съзнават признават значимостта на различни качества, на различни ценности и представи. И установяваме, че вътре в себе си, ние носим различията. И колкото повече проглеждаме за различията „вътре" в самите нас, толкова по-голям е шансът, разпознавайки другите като различни, да не се боим от различията. Само така бихме могли да общуваме пълноценно и толерантно, преди всичко на основата на най-важното, което ни обединява - това, че всички сме хора, които тук на нашата Земя се раждат, живеят и умират, независимо от цвят на кожата, религии, език...