Професионална гимназия "Проф.д-р Асен Златаров" - град Видин
 
Милена - есе
ТОЛЕРАНТНОСТ


        Времената, в които живеем се характеризират с динамика и напрежение. Изпълнени са със стрес, омраза и стремеж към натрупване на все повече материални ценности. Лакомията и стремежът към използването на безценния труд на другите са се превърнали в цел-номер едно у някои хора. Загубили човешкото в себе си, те са се  превърнали в едни огромни машини за пари.Те тъпчат всичко по пътя си. Затова на нас - младите хора живеейки и развивайки се по динамиката на това време ни е необходима толерантност.
      Толерантността, това е способността да прощаваш грешките на другите. Да умееш да превъзмогнеш болката, която близките хора са ти причинили. Нека да си представим само за миг, че сме изгубили това качество в себе си. Ние като личности бихме се превърнали в едни бездушни хора, чиято цел би била единствено омразата и стремежът да навредим на другите. Всеки един от нас ежедневно и ежечасно би поставил на дневен ред личното си облагодетелстване, за сметка на другите.
      Любовта, като едно от най-прекрасните чувства на човека би се превърнала в средство за омраза. В нас непрекъснато би избухвало семето на съмнението и недоверието към всички, които ни заобикалят. Кражбата и насилието биха се превърнали в цел за нашето съществуване. Затова изхождайки от всичко казано до тук, аз се убеждавам, че без толерантност, животът ни би загубил своята красота и очарование. Само личности, които виждат смисъла на своето съществуване, имат ясна цел пред себе си, поставяйки си да решат уравненията на своя труден живот. Само такива личности могат да създадат красота и очарование край себе си.
       Всеки ден ние се трогваме от толерантността на някого, когото сме срещнали по своя път. Толерантността, е това да отстъпваш мястото си в автобуса на възрастен човек, толерантност е да дадеш пари на някого, който е имал нужда в труден момент, и да бъдеш удовлетворен от това. Толерантност е и да простиш изневярата на любим човек, да му дадеш  възможност  да осъзнае това, което е направил.
     Само по този начин, когато ние сме превърнали своя живот в една огромна толерантност, можем и трябва да осъзнаем красотата и любовта, която създаваме около себе си. Не омразата и завистта движат колелото на нашия живот, а стремежът ни към разумни постъпки. Стремеж, карайки ни да се чувстваме горди, че сме хора, които въпреки трудностите и изпитанията, които ни съпътстват, не сме изгубили човешкото у себе си!