Бог е любов

Имало едно време един свят, гол, пуст и мрачен, но рекъл Бог: „Да бъде светлина. И биде светлина”. В тази  светлина се родил първият човек Адам и Бог му казал: „Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо, не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен.... Можеш да се изродиш и да станеш като безсловестните твари, ако пожелаеш, можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесните висини ”…

            В човека започват постепенно да се формират различни емоции и страсти, произтичащи от връзката му с Бога. Защото Бог е изпратен, за да отвори очите на хората за истината, а сърцата им -  за любовта. А тук, на земята, човекът е посредник между Бога и самия себе си. Например дървото – това е човекът, чието тяло го приковава към земята, а плодовете са резултат от неговата вяра и любов към Бога. Те са духовната красота, сладостта и свежестта на живота. Дървото също като човека е застанало между небето и земята, сякаш в него те се сливат в едно хармонично цяло. Молещите се клони издигат треперещите си пръсти към небесата , защото техните плодове жадуват да бъдат огрени, да узреят, да станат по – сладки и най – накрая да пръснат семената си, увеличавайки многократно любовта по света. Както и щастието, добрината и прошката. Защото прошката дарява топлина и любов, без които вихърът на омраза в света би станал толкова мощен, че би отнесъл всички сладки плодове, би изкоренил вярата, а тогава страхът би разстлал тежкото си наметало, хвърлящо вледеняваща сянка в душите на хората. Да се научиш да прощаваш, значи да се научиш да обичаш и да бъдеш обичан – да бъдеш истински щастлив. А нали точно за това копнеем ние? Защото това е Бог – щастие, истина, добро, любов, състрадание и прошка. Да живеем с вярата в Бог е трудно в съвременния свят, всъщност винаги е било така. Как човек, който се ръководи предимно от своя разум, да повярва в нещо, чието съществуване не може да се докаже? Как човек, който вижда безмерната болка в света, да не се запита: „Защо Господ позволява това да се случва? ”  Може би все пак Господ ни обича, но някои не го разбират. По – важно е обаче дали ние обичаме Господ. Дали го обичаме искрено и се стремим към Него, за да можем да говорим за Него и неговата любов.

            Любовтта е нещо, което не може да се опише или просто да се сподели, а може само да се изпита. Тя е опит придобит в търсене на истината и пропит с копнеж към мъдростта. Тя е съкровено тайно учение, което лежи скрито във всеки човек. Човек носи в себе си орган, взет от отвъдното, който го свързва с другия свят, към който принадлежи и който му позволява да познае Бог и любовта към Бога. Тази скрита божествена богословия се нарича Сърце. Когато човешкото сърце е изпълнено с любов и вяра към Бога, злото изчезва и възникват обединения от хора, които могат да правят чудеса.

            Затова смятам, че Бог е любов, защото любовта към живота е свързана с дълбоката представа за него като велико творческо дело.