ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКАТА

Било ден – 1 март лето 681

Аспаръх бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба чакали на левия бряг и търсели брод за България.

Вързали края на бялото кълбо за кръка на сокола за да полети и да им покаже пътя, по който да минат.

Хазарска стрела пронизала птицата, бликнала алена кръв и обагрила кълбото. Соколът стигнал до Аспарух. Ханът бил щастлив, че брат му и сестра му идват при него.

Аспарух късал от бялата и червена нишка връзвал ги на китките на своите войници и повтарял: Нишката, която ни свързва, да не прекъсне никога.

                                     Да сме здрави!

                                     Да сме всели!

                                     Да сме единни!

                                     Да сме щастливи!

                                     Да сме БЪЛГАРИ!